гюнтер грас
Да люспиш лука (Beim Häuten der Zwiebel)
Превод: Любомир Илиев
452 стр.
Цена 12,00 лв.
“Да люспиш лука” е автобиография, съдържаща две десетилетия (1939 – 1959) от един неистово бурен живот. Неизбежните противоречия в него, които авторът мъжествено е споделил, правят книгата му не по-малко убедителна, а по-човешка: съзнавайки всички рискове, големият творец сам слиза от пиедестала на своята непогрешимост и вече не е жив паметник, а става един от нас, простосмъртните.
452 стр.
Цена 12,00 лв.
“Да люспиш лука” е автобиография, съдържаща две десетилетия (1939 – 1959) от един неистово бурен живот. Неизбежните противоречия в него, които авторът мъжествено е споделил, правят книгата му не по-малко убедителна, а по-човешка: съзнавайки всички рискове, големият творец сам слиза от пиедестала на своята непогрешимост и вече не е жив паметник, а става един от нас, простосмъртните.
Старата камера (Die Box)
Превод: Любомир Илиев
184 стр.
Цена 9,90 лв.
Четири жени, осем деца и... един баща, който превръща семейните спомени в приказка – остроумна, забавна и поучителна. ”Старата камера” всъщност е продължение на автобиографията на Гюнтер Грас, подхваната с нашумялата книга „Да люспиш лука”, но в нея преобладават пастелните багри на мъдрата житейска есен.
184 стр.
Цена 9,90 лв.
Четири жени, осем деца и... един баща, който превръща семейните спомени в приказка – остроумна, забавна и поучителна. ”Старата камера” всъщност е продължение на автобиографията на Гюнтер Грас, подхваната с нашумялата книга „Да люспиш лука”, но в нея преобладават пастелните багри на мъдрата житейска есен.
Моето столетие
Превод: Александър Андреев
„Моето столетие“ е интересна, смешно-тъжна и на моменти литературно-блестяща хроника на германския ХХ век, в която присъстват както ключови събития – от двете войни, издигането на Стената и бурната 1968, та чак до фолсквагена и появата на телевизията – така и многобройни действителни и мними действащи лица: редом с кайзер Вилхелм е „Дебелата Берта”, редом с Ремарк – безименният военен кореспондент, редом с Вили Бранд – пияниците от една берлинска кръчма.
„Моето столетие“ е интересна, смешно-тъжна и на моменти литературно-блестяща хроника на германския ХХ век, в която присъстват както ключови събития – от двете войни, издигането на Стената и бурната 1968, та чак до фолсквагена и появата на телевизията – така и многобройни действителни и мними действащи лица: редом с кайзер Вилхелм е „Дебелата Берта”, редом с Ремарк – безименният военен кореспондент, редом с Вили Бранд – пияниците от една берлинска кръчма.
рачешката
Превод: Александър Андреев
В основата на тази нова книга на нобеловия лауреат Гюнтер Грас е една морска трагедия. Огромният германски лайнер "Вилхелм Густлоф", натъпкан с бежанци, е торпилиран в края на Втората световна война от съветската подводница С-13. По брой на жертвите "Густлоф" и крушението му надминават гибелта на "Титаник", макар че звездата на "Титаник" свети много по-кинематографично. Този трагичен исторически факт дава повод на големия писател, преведен чудесно на български от Александър Андреев, да изплете сложен белетристичен възел. Във въпросния възел са завинаги усукани фашистът Вилхелм Густлоф, застрелян преди това от евреина Давид "ранкфуртер, капитанът на съветската подводница Маринеско, цял куп анонимни чатъри, които бълват неонацистки лозунги в Интернет, описващият тази история - втора ръка журналист с неустановени убеждения, роден малко след гибелта на кораба от по чудо спасената му майка, и синът на последния, който събира историческите трохи, но се мъчи от тях да слепи някакъв нов виртуален райх...Гюнтер Грас сякаш ни казва: докато има расова, класова и прочее ненавист, всичко може да бъде взривено.
Книгата е вече преведена на над 20 езика, и не слиза от челото на книжните класации в Германия.
В основата на тази нова книга на нобеловия лауреат Гюнтер Грас е една морска трагедия. Огромният германски лайнер "Вилхелм Густлоф", натъпкан с бежанци, е торпилиран в края на Втората световна война от съветската подводница С-13. По брой на жертвите "Густлоф" и крушението му надминават гибелта на "Титаник", макар че звездата на "Титаник" свети много по-кинематографично. Този трагичен исторически факт дава повод на големия писател, преведен чудесно на български от Александър Андреев, да изплете сложен белетристичен възел. Във въпросния възел са завинаги усукани фашистът Вилхелм Густлоф, застрелян преди това от евреина Давид "ранкфуртер, капитанът на съветската подводница Маринеско, цял куп анонимни чатъри, които бълват неонацистки лозунги в Интернет, описващият тази история - втора ръка журналист с неустановени убеждения, роден малко след гибелта на кораба от по чудо спасената му майка, и синът на последния, който събира историческите трохи, но се мъчи от тях да слепи някакъв нов виртуален райх...Гюнтер Грас сякаш ни казва: докато има расова, класова и прочее ненавист, всичко може да бъде взривено.
Книгата е вече преведена на над 20 езика, и не слиза от челото на книжните класации в Германия.