томас бернхард / thomas bernhard
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
Мраз (Frost)
превод Любомир Илиев
стр. 336
Цена 16,90 лв.
„Какво говорят за мен хората? – попита той.
– Че съм идиот ли? Какво говорят хората? “
С това мото Томас Бернхард въвежда читателя в „Мраз“ – роман, с който големият австрийски писател започва пътя си към висините на литературата. Определят го като метафора за духовната и душевна студенина, като човекознание в арктически условия.
От първата до последната си страница той е суров, ръбат, депресиращ - и тъкмо затова е толкова убедителен в критиката си на една псевдоидилия. В него се запознаваме не толкова с ексцентричния художник Щраух – който в крайна сметка налага властта си над студента, изпратен да го наблюдава сред австрийските Алпи, – колкото с един неподправен Бернхард. И тъкмо защото в романа почти липсва хумористично оцветеният стил от късните му творби, неприязънта към околния свят се стоварва върху читателя без никакви задръжки. Мразът в него се умъртвява с мраз, мракът – с мрак.
И все пак да не забравяме, че разказва майсторът на хиперболата ...
„През всичките тези години си задавахме въпроса как ли ще изглежда Новото. Ето го, така изглежда.“
Ингеборг Бахман за „Мраз“
„Романът „Мраз“ е разположен в преддверието на пъкъла, от което – също като в най-тежките кошмарни съновидения – няма измъкване.“ Карл Цукмайер
„Със своя роман „Мраз“ Томас Бернхард буквално смрази и читатели, и критици, и общество преди повече от половин век. Днес обаче нечуваните дотогава гневни думи на художника Щраух са неотменна част от всяка публична дискусия. Не е нужно да ги записва студент, изпратен за целта в затънтен кът на Алпите – за тази цел съществува интернет. Но за разлика от избълваното там „Мраз“ е голяма литература.“ Паул Яндл
стр. 336
Цена 16,90 лв.
„Какво говорят за мен хората? – попита той.
– Че съм идиот ли? Какво говорят хората? “
С това мото Томас Бернхард въвежда читателя в „Мраз“ – роман, с който големият австрийски писател започва пътя си към висините на литературата. Определят го като метафора за духовната и душевна студенина, като човекознание в арктически условия.
От първата до последната си страница той е суров, ръбат, депресиращ - и тъкмо затова е толкова убедителен в критиката си на една псевдоидилия. В него се запознаваме не толкова с ексцентричния художник Щраух – който в крайна сметка налага властта си над студента, изпратен да го наблюдава сред австрийските Алпи, – колкото с един неподправен Бернхард. И тъкмо защото в романа почти липсва хумористично оцветеният стил от късните му творби, неприязънта към околния свят се стоварва върху читателя без никакви задръжки. Мразът в него се умъртвява с мраз, мракът – с мрак.
И все пак да не забравяме, че разказва майсторът на хиперболата ...
„През всичките тези години си задавахме въпроса как ли ще изглежда Новото. Ето го, така изглежда.“
Ингеборг Бахман за „Мраз“
„Романът „Мраз“ е разположен в преддверието на пъкъла, от което – също като в най-тежките кошмарни съновидения – няма измъкване.“ Карл Цукмайер
„Със своя роман „Мраз“ Томас Бернхард буквално смрази и читатели, и критици, и общество преди повече от половин век. Днес обаче нечуваните дотогава гневни думи на художника Щраух са неотменна част от всяка публична дискусия. Не е нужно да ги записва студент, изпратен за целта в затънтен кът на Алпите – за тази цел съществува интернет. Но за разлика от избълваното там „Мраз“ е голяма литература.“ Паул Яндл
Сеч. Една възбуда (Holzfällen. Eine Erregung)
Превод Александър Андреев
184 стр.
Цена 12,00 лв.
Енергията в тази книга сигурно може да утоли петролната жажда дори на САЩ! Преувеличение? Да, но все пак си имаме работа със световния шампион по преувеличенията: Томас Бернхард. Познавачите смятат тъкмо „Сеч” за най-добрия текст на „екзистенциалния клоун”, на мизантропа и езиковия виртуоз Бернхард.
Преразказан, сюжетът звучи като всичко друго, но не и като литературна бомба: На една светска вечеря във Виена аз-разказвачът наблюдава гостите и прави дори не дисекция, а по-скоро аутопсия на техните и на собственото си лицемерно съществование. Бернхард успява да изгребе и най-дълбоките пластове на фалша, парвенющината, егоцентризма и в крайна сметка бездуховността, задръстила всички комуникационни канали на интелектуална Виена от втората половина на миналия век. А отдолу лъсват отчаянието, породено от разбитите надежди, страха от стареенето и смъртта.
„Сеч” се чете като истински интелектуален трилър и не случайно беше обявена от седмичника „Ди Цайт” за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература.
184 стр.
Цена 12,00 лв.
Енергията в тази книга сигурно може да утоли петролната жажда дори на САЩ! Преувеличение? Да, но все пак си имаме работа със световния шампион по преувеличенията: Томас Бернхард. Познавачите смятат тъкмо „Сеч” за най-добрия текст на „екзистенциалния клоун”, на мизантропа и езиковия виртуоз Бернхард.
Преразказан, сюжетът звучи като всичко друго, но не и като литературна бомба: На една светска вечеря във Виена аз-разказвачът наблюдава гостите и прави дори не дисекция, а по-скоро аутопсия на техните и на собственото си лицемерно съществование. Бернхард успява да изгребе и най-дълбоките пластове на фалша, парвенющината, егоцентризма и в крайна сметка бездуховността, задръстила всички комуникационни канали на интелектуална Виена от втората половина на миналия век. А отдолу лъсват отчаянието, породено от разбитите надежди, страха от стареенето и смъртта.
„Сеч” се чете като истински интелектуален трилър и не случайно беше обявена от седмичника „Ди Цайт” за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература.
Моите награди (Meine Preise)
Превод: Александър Андреев
102 стр.
Цена 7,90 лв.
За какво служат литературните награди? За да си купиш луксозен британски автомобил, с който после почти да се претрепеш в Югославия. Поне такъв е отговорът на Томас Бернхард в последната му книга, издадена точно 20 години след неговата смърт. Книга, която е истинска сензация. Кратко, лаконично, обругавайки целия свят, Томас Бернхард съумява да се подиграе и на самия себе си като сребролюбив лауреат на литературни награди.
Както и други книги на Бернхард, „Моите награди” е великолепно четиво за българската публика, защото съвпаденията на манталитет, типажи, събития и развръзки са направо удивителни.
102 стр.
Цена 7,90 лв.
За какво служат литературните награди? За да си купиш луксозен британски автомобил, с който после почти да се претрепеш в Югославия. Поне такъв е отговорът на Томас Бернхард в последната му книга, издадена точно 20 години след неговата смърт. Книга, която е истинска сензация. Кратко, лаконично, обругавайки целия свят, Томас Бернхард съумява да се подиграе и на самия себе си като сребролюбив лауреат на литературни награди.
Както и други книги на Бернхард, „Моите награди” е великолепно четиво за българската публика, защото съвпаденията на манталитет, типажи, събития и развръзки са направо удивителни.
Крушенецът (Der Untergeher)
Der Untergeher
Превод: Александър Андреев
144 стр.
Цена 7,00 лв.
Томас Бернхард и Глен Гулд – гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба – клавишите – раздипляйки я пласт след пласт като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина – прави неизбежна и срещата им, макар и само задочна, в романа „Крушенецът”:
Глен Гулд – секс-символ и Марлон Брандо на пианото, Томас Бернхард – вечен болник, който сублимира в литературата чудовищните си неврози…
144 стр.
Цена 7,00 лв.
Томас Бернхард и Глен Гулд – гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба – клавишите – раздипляйки я пласт след пласт като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина – прави неизбежна и срещата им, макар и само задочна, в романа „Крушенецът”:
Глен Гулд – секс-символ и Марлон Брандо на пианото, Томас Бернхард – вечен болник, който сублимира в литературата чудовищните си неврози…
Племенникът на Витгенщайн
Превод: Владко Мурдаров
“Племенникът на Витгенщайн” разказва историята на приятелството между автора и Паул Витгенщайн, племенник на прочутия философ Лудвиг Витгенщайн. Потомък на богата австрийска фамилия, Паул принадлежи по рождение към висшето общество на Виена. Приятелството с Бернхард, опиращо се на споделената страст към музиката, на духовна близост и интелектуално съперничество, скоро се оказва единствената тънка линия, свързваща го със света на живите… С обич и нежност Берхард описва житейския път на Витгенщайн – път, белязан от лудост и гениалност, от болезнена самотност и неистово наслаждение от живота.
“Племенникът на Витгенщайн” разказва историята на приятелството между автора и Паул Витгенщайн, племенник на прочутия философ Лудвиг Витгенщайн. Потомък на богата австрийска фамилия, Паул принадлежи по рождение към висшето общество на Виена. Приятелството с Бернхард, опиращо се на споделената страст към музиката, на духовна близост и интелектуално съперничество, скоро се оказва единствената тънка линия, свързваща го със света на живите… С обич и нежност Берхард описва житейския път на Витгенщайн – път, белязан от лудост и гениалност, от болезнена самотност и неистово наслаждение от живота.
изличаване (Auslöschung)
Превод: Александър Андреев
Ако днес някой български писател си позволи да опише родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие, патриотите в страната положително биха го намазали с катран и овъргаляли в перушина. В “Изличаване” големият австрийски писател Томас Бернхард описва своята родина именно така, а саркастичното му предизвикателство е насочено не само към чугунените патриоти, но и към блюстителите на приличието, които не правят разлика между изкуство и действителност.
Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването. Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.
Романът “Изличаване” е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност. За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място, богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село. Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с филистерските традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции. Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, обаче този опит е обречен на провал.
Международната литературна критика единодушно оценява романа “Изличаване” като връх и обобщение на цялото творчество на Бернхард, а литературният критик Франц-Йозеф Гьорц го нарича “Безусловния подарък, който Томас Бернхард прави на световната литература”.
Ако днес някой български писател си позволи да опише родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие, патриотите в страната положително биха го намазали с катран и овъргаляли в перушина. В “Изличаване” големият австрийски писател Томас Бернхард описва своята родина именно така, а саркастичното му предизвикателство е насочено не само към чугунените патриоти, но и към блюстителите на приличието, които не правят разлика между изкуство и действителност.
Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването. Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.
Романът “Изличаване” е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност. За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място, богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село. Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с филистерските традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции. Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, обаче този опит е обречен на провал.
Международната литературна критика единодушно оценява романа “Изличаване” като връх и обобщение на цялото творчество на Бернхард, а литературният критик Франц-Йозеф Гьорц го нарича “Безусловния подарък, който Томас Бернхард прави на световната литература”.
