томас бернхард / thomas bernhard
Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
Сеч. Една възбуда (Holzfällen. Eine Erregung)
Превод Александър Андреев
184 стр.
Цена 12,00 лв.
Енергията в тази книга сигурно може да утоли петролната жажда дори на САЩ! Преувеличение? Да, но все пак си имаме работа със световния шампион по преувеличенията: Томас Бернхард. Познавачите смятат тъкмо „Сеч” за най-добрия текст на „екзистенциалния клоун”, на мизантропа и езиковия виртуоз Бернхард.
Преразказан, сюжетът звучи като всичко друго, но не и като литературна бомба: На една светска вечеря във Виена аз-разказвачът наблюдава гостите и прави дори не дисекция, а по-скоро аутопсия на техните и на собственото си лицемерно съществование. Бернхард успява да изгребе и най-дълбоките пластове на фалша, парвенющината, егоцентризма и в крайна сметка бездуховността, задръстила всички комуникационни канали на интелектуална Виена от втората половина на миналия век. А отдолу лъсват отчаянието, породено от разбитите надежди, страха от стареенето и смъртта.
„Сеч” се чете като истински интелектуален трилър и не случайно беше обявена от седмичника „Ди Цайт” за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература.
184 стр.
Цена 12,00 лв.
Енергията в тази книга сигурно може да утоли петролната жажда дори на САЩ! Преувеличение? Да, но все пак си имаме работа със световния шампион по преувеличенията: Томас Бернхард. Познавачите смятат тъкмо „Сеч” за най-добрия текст на „екзистенциалния клоун”, на мизантропа и езиковия виртуоз Бернхард.
Преразказан, сюжетът звучи като всичко друго, но не и като литературна бомба: На една светска вечеря във Виена аз-разказвачът наблюдава гостите и прави дори не дисекция, а по-скоро аутопсия на техните и на собственото си лицемерно съществование. Бернхард успява да изгребе и най-дълбоките пластове на фалша, парвенющината, егоцентризма и в крайна сметка бездуховността, задръстила всички комуникационни канали на интелектуална Виена от втората половина на миналия век. А отдолу лъсват отчаянието, породено от разбитите надежди, страха от стареенето и смъртта.
„Сеч” се чете като истински интелектуален трилър и не случайно беше обявена от седмичника „Ди Цайт” за една от ключовите книги в следвоенната европейска литература.
Моите награди (Meine Preise)
Превод: Александър Андреев
102 стр.
Цена 7,90 лв.
За какво служат литературните награди? За да си купиш луксозен британски автомобил, с който после почти да се претрепеш в Югославия. Поне такъв е отговорът на Томас Бернхард в последната му книга, издадена точно 20 години след неговата смърт. Книга, която е истинска сензация. Кратко, лаконично, обругавайки целия свят, Томас Бернхард съумява да се подиграе и на самия себе си като сребролюбив лауреат на литературни награди.
Както и други книги на Бернхард, „Моите награди” е великолепно четиво за българската публика, защото съвпаденията на манталитет, типажи, събития и развръзки са направо удивителни.
102 стр.
Цена 7,90 лв.
За какво служат литературните награди? За да си купиш луксозен британски автомобил, с който после почти да се претрепеш в Югославия. Поне такъв е отговорът на Томас Бернхард в последната му книга, издадена точно 20 години след неговата смърт. Книга, която е истинска сензация. Кратко, лаконично, обругавайки целия свят, Томас Бернхард съумява да се подиграе и на самия себе си като сребролюбив лауреат на литературни награди.
Както и други книги на Бернхард, „Моите награди” е великолепно четиво за българската публика, защото съвпаденията на манталитет, типажи, събития и развръзки са направо удивителни.
Крушенецът (Der Untergeher)
Der Untergeher
Превод: Александър Андреев
144 стр.
Цена 7,00 лв.
Томас Бернхард и Глен Гулд – гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба – клавишите – раздипляйки я пласт след пласт като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина – прави неизбежна и срещата им, макар и само задочна, в романа „Крушенецът”:
Глен Гулд – секс-символ и Марлон Брандо на пианото, Томас Бернхард – вечен болник, който сублимира в литературата чудовищните си неврози…
144 стр.
Цена 7,00 лв.
Томас Бернхард и Глен Гулд – гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба – клавишите – раздипляйки я пласт след пласт като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина – прави неизбежна и срещата им, макар и само задочна, в романа „Крушенецът”:
Глен Гулд – секс-символ и Марлон Брандо на пианото, Томас Бернхард – вечен болник, който сублимира в литературата чудовищните си неврози…
Племенникът на Витгенщайн
Превод: Владко Мурдаров
“Племенникът на Витгенщайн” разказва историята на приятелството между автора и Паул Витгенщайн, племенник на прочутия философ Лудвиг Витгенщайн. Потомък на богата австрийска фамилия, Паул принадлежи по рождение към висшето общество на Виена. Приятелството с Бернхард, опиращо се на споделената страст към музиката, на духовна близост и интелектуално съперничество, скоро се оказва единствената тънка линия, свързваща го със света на живите… С обич и нежност Берхард описва житейския път на Витгенщайн – път, белязан от лудост и гениалност, от болезнена самотност и неистово наслаждение от живота.
“Племенникът на Витгенщайн” разказва историята на приятелството между автора и Паул Витгенщайн, племенник на прочутия философ Лудвиг Витгенщайн. Потомък на богата австрийска фамилия, Паул принадлежи по рождение към висшето общество на Виена. Приятелството с Бернхард, опиращо се на споделената страст към музиката, на духовна близост и интелектуално съперничество, скоро се оказва единствената тънка линия, свързваща го със света на живите… С обич и нежност Берхард описва житейския път на Витгенщайн – път, белязан от лудост и гениалност, от болезнена самотност и неистово наслаждение от живота.
изличаване (Auslöschung)
Превод: Александър Андреев
Ако днес някой български писател си позволи да опише родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие, патриотите в страната положително биха го намазали с катран и овъргаляли в перушина. В “Изличаване” големият австрийски писател Томас Бернхард описва своята родина именно така, а саркастичното му предизвикателство е насочено не само към чугунените патриоти, но и към блюстителите на приличието, които не правят разлика между изкуство и действителност.
Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването. Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.
Романът “Изличаване” е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност. За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място, богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село. Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с филистерските традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции. Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, обаче този опит е обречен на провал.
Международната литературна критика единодушно оценява романа “Изличаване” като връх и обобщение на цялото творчество на Бернхард, а литературният критик Франц-Йозеф Гьорц го нарича “Безусловния подарък, който Томас Бернхард прави на световната литература”.
Ако днес някой български писател си позволи да опише родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие, патриотите в страната положително биха го намазали с катран и овъргаляли в перушина. В “Изличаване” големият австрийски писател Томас Бернхард описва своята родина именно така, а саркастичното му предизвикателство е насочено не само към чугунените патриоти, но и към блюстителите на приличието, които не правят разлика между изкуство и действителност.
Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването. Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.
Романът “Изличаване” е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност. За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място, богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село. Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с филистерските традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции. Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, обаче този опит е обречен на провал.
Международната литературна критика единодушно оценява романа “Изличаване” като връх и обобщение на цялото творчество на Бернхард, а литературният критик Франц-Йозеф Гьорц го нарича “Безусловния подарък, който Томас Бернхард прави на световната литература”.
