Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
Изличаване (Auslöschung)
Превод: Александър Андреев
/не е налична/
Ако днес някой български писател си позволи да опише родината си като лоно на тъпоумието и посредствеността, на псевдокултурната претенция и еснафщината, на задушаващия консерватизъм и политическото лицемерие, патриотите в страната положително биха го намазали с катран и овъргаляли в перушина. В “Изличаване” големият австрийски писател Томас Бернхард описва своята родина именно така, а саркастичното му предизвикателство е насочено не само към чугунените патриоти, но и към блюстителите на приличието, които не правят разлика между изкуство и действителност.
Тоталната литература на Бернхард може да се декодира с помощта на две понятия, които предоставя самият автор: преувеличаването и изличаването. Преувеличаването като най-великата тайна на всяко творчество, на всяка философия и изобщо на духа, и изличаването като единствен начин да се освободиш от целия предметен и духовен баласт, който неусетно трупаш, вървейки към старостта.
Романът “Изличаване” е постмодерна семейна сага, проследяваща ретроспекциите на 47-годишния Франц-Йозеф Мурау, който живее в Италия и се занимава с някакъв вид литературна дейност. За погребението на родителите и на своя по-възрастен брат Мурау се завръща в родното си място, богаташкото имение Волфсег край едноименното горноавстрийско село. Самият Мурау, черната овца в семейството, отдавна е скъсал с филистерските традиции и грандоманията, които са норма на живот в имението, но по ирония на съдбата се оказва единствен наследник както на Волфсег, така и на въпросните традиции. Мурау се опитва да ги изличи от своя живот, обаче този опит е обречен на провал.
Международната литературна критика единодушно оценява романа “Изличаване” като връх и обобщение на цялото творчество на Бернхард, а литературният критик Франц-Йозеф Гьорц го нарича “Безусловния подарък, който Томас Бернхард прави на световната литература”.