Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
Крушенецът (Der Untergeher)
Превод: Александър Андреев
Страници: 144
Цена: 7,00 лв.
/не е налична/
Томас Бернхард и Глен Гулд – гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба – клавишите – раздипляйки я пласт след пласт като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина – прави неизбежна и срещата им, макар и само задочна, в романа „Крушенецът”:
Глен Гулд – секс-символ и Марлон Брандо на пианото, Томас Бернхард – вечен болник, който сублимира в литературата чудовищните си неврози…