Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
Варницата (DAS KALKWERK)
Превод: Любомир Илиев
Страници: 224
Цена: 16,90 лв.
През нощта на 24 срещу 25 декември Конрад застрелва своята съпруга, прикована от години към инвалидния си стол. Два дни по-късно полицията го открива, премръзнал и безсловесен, в ямата за течен тор зад варницата и го отвежда без никаква съпротива от негова страна.
В своя роман Томас Бернхард търси обяснение за това жестоко деяние. Реконструкцията на събитията ни отвежда в една изоставена варница, където Конрад се оттегля с жена си с намерението да запише своята студия за човешкия слух. Тази студия от години „витае“ в главата му, но на Конрад все нещо му пречи „да излее съдържанието на главата си върху хартията“. За тази цел той буквално малтретира всекидневно красивата си някога съпруга с експерименти за различни тонове и звуци до момента, в който напрежението между двамата катастрофално ескалира.
Засядащата в гърлото история за един излязъл от обичайния обществен коловоз интелектуалец, за един „високоинтелигентен душевноболен“ (според любимото определение на жена му) превръща „Варницата“ във вопъл на мислещата, творческа личност, изпаднала в безизходица, която води до непоправимото..
"Варницата е забележителен роман, вероятно най-радикалната и най-съвършена в езиково отношение творба на Бернхард.“
Раймунд Фелингер
„Навлезеш ли веднъж в света на Томас Бернхард, от него няма изтръгване. Ако не беше си отишъл без време от живота, той отдавна щеше да е заел полагащото му се място на нобеловия литературен трон. “
Петер Хам